Да полетим заедно със Зорница Неделчева
20.08.2012

За желанието на човек да полети е изписано и изговорено много. Има стихове, разкази, поеми...за нуждата да изпиташ свободата от летенето и всичко да е в краката ти, да можеш да видиш света от “птичи поглед” и да се порееш като птица.

Оказва се, че за някои хора това не е просто мечта, а чиста реалност. Зори е една от тях.
Нека полетим със Зори за малко и да си кажем “I believe I can fly….”

Зори е в отбора на XcoTeam и се занимава с парашутизъм от 2008-ма година, като се учи от инструктори от България, Испания и Нова Зеландия. Вярва, че парашутизма развива у хората ценни качества като толерантност, търпение, дисциплина, смелост, хладнокръвие, концентрация, бързи рефлекси. И не на последно място - носи удовлетворение и адреналин.

WB: Здравей Зори! Кажи ни няколко думи за себе си.
Зори: На 30 години съм, имам две деца, обичам високите скорости, силните усещания, не пия алкохол и не пуша, но за сметка на това съм силно адреналино зависима.

WB: Как започна всичко?
Зори: Всичко започна през 2008 година на Приморско, бяхме на почивка със семейството и там скочих тандем (с инструктор).

WB: Какво беше чувството, когато полетя за първи път?
Зори: След като с инструктора се отделихме от самолета, започнахме да падаме с такава страшна скорост (към 240 км/ч), че ми беше трудно да осъзная какво точно се случва. Чувах бучене от въздушната струя, а бузите ми шляпаха по ушите подобно на возенето на мотор без каска. Гледах как земята приближава толкова бързо и си мислех, че е минало страшно много време и дали случайно няма някакъв проблем с парашута и няма ли вече да се отваря. Когато парашута се отвори се почувствах по-щастлива и по-жива от всякога. Осъзнах, че точно това беше чувството, което винаги ми е липсвало. Имах чувството, че времето е спряло, сякаш съм застинала там горе в небето, в тишината, с парашут над главата и цял свят в краката. Не може да се опише това щастие, трябва да се изпита!

WB: Беше ли те страх? Чувала съм, че втория път е най-страшен, тъй като първия не знаеш какво да очакваш, има ли такова нещо?
Зори: Беше ме страх, особено когато отвориха вратата и застанахме на ръба и ме лъхна хладната струя от самолета. Първият път наистина е страшно, защото не знаеш какво е, а вторият – защото вече знаеш. Усещането е наистина силно, нормално е да те е страх, само глупак или психично болен не би се страхувал.

WB: Разкажи ни малко повече за парашутизма
Зори: В днешно време парашутизма като зрелищен спорт е придобил голяма популярност под името скайдайвинг – „гмуркане в небето“, тъй като парашутистите се занимават със свободно падане – изпълняват акробатични фигури в небето или образуват формации от няколко или повече човека, като се държат един за друг, докато падат. В съвременния контекст парашутизма е една от топ атракциите в алтернативните туристически оферти, като привлича любителите на адреналина. Ето няколко любопитни исторически факти:
- През 1483 година Леонардо да Винчи рисува ескиз на пирамидален парашут.
- Фауст Вранчич от Хърватия се счита за изобретател на парашута. През 1597 г. той е скочил от камбанария с височина 87 м на пазарния площад в Братислава.
- На 3 октомври 1785 г. Жан Пиер Бланшар спуска от балон с горещ въздух куче, а на 23 август 1786 г. овца, с парашут.
- Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът Андре-Жак Гарнерен  на 22 октомври 1797 г. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400 м над парижкия парк Монсо, е първият парашутен скок в Европа.
- Първият човек, скочил с парашут с цел да се спаси от повреден летателен апарат и останал жив, е Р. Йордаки Купаранто на 24 юли 1808 г. във Варшава от запалил се „Монголфиер”.
- Най-възрастният човек скочил с парашут е 101 годишният Франк Муди, който на 6 юни 2004 извършва тандемен скок на “Скайдайв Кейрнс”, Австралия с тандемния инструктор Карл Ейтрич.

WB: Трябва ли предварителна физическа и психическа подготовка? Всеки ли може да “полети”?
Зори:  Всеки може да се докосне до парашутизма без предварителна физическа и психическа подготовка, като скочи „тандем“ – с инструктор. По време на такъв скок си закопчан отпред за инструктор и единственото, което трябва да правиш е да се наслаждаваш, инструктора има грижата да отвори парашута и да ви приземи невредими. Ако ти допадне чувството и решиш да продължиш да скачаш самостоятелно е необходимо да запишеш курс. Подготовката е сериозна и е необходимо да бъдеш в отлично физическо и психическо здраве.

WB: Какви трябва да са атмосферните условия, за да се лети и съответно скача?
Зори: Да няма дъжд, прекалено силен вятър, много облаци, да е общо взето хубаво време. Но сме скачали и на -20 градуса на Нова година върху сняг, беше наистина екстремно, защото температурната разлика на земята и на 3000 метра е много голяма. Случвало ни се е лятото, когато долу е 30 градуса, горе да е -12.

WB: Къде в България може да се практикува?
Зори:  У нас едно от най-популярните летища за обучение на парашутисти и изпълнение на тандемни парашутни скокове е край Ерден, до град Монтана. От скоро функционира такова летище и край Ихтиман, не далеч от София. Когато завършиш курса и станеш лицензиран парашутист (след 25-я скок) можеш да скачаш по цял свят.

WB: Скъп спорт ли е?
Зори:  За съжаление това е един от основните недостатъци на повечето екстремни спортове. В случая имаш самолет, гориво, пилот, инструктори, екипировка, поддръжка на летище, няма как да е евтино. У нас средната цена на тандемния скок е 350 лв., а цената на скок за лицензирани парашутисти е 50 лв. (без наема на екипировка, ако нямаш такава). Курса, който се състои от 7 скока струва 2600 лв. Цената на един парашут, ако искаш да имаш собствен е от 5 до 15 000 лв. И това е само началото. Но не мисля, че е по-скъпо от практикуването на ски примерно, където имаш път, хотели, карти за лифт, инвестиция време-пари-инструктор докато се научиш и отново не евтина екипировка.

WB: Какви са рисковете?
Зори: Всичко, което е свързано с високи скорости и секунди за реакция е екстремно. Възможно е да се контузиш тежко и дори за загубиш живота си. За щастие съвременните парашутни системи са двойно подсигурени, имаш запасен парашут, в случай, че нещо се обърка, както имаш и животоспасяващ прибор, който отваря запасния парашут в последния момент, ако се е случило примерно да припаднеш по време на свободното падане и не си успял да отвориш парашута си. Повечето инциденти се случват с напълно отворен и правилно функциониращ парашут по време на приземяване, при изпълнение на опасни маневри от хора с много опит. Във всички случаи е много по-голяма вероятността да загинеш в катастрофа докато шофираш до летището, отколкото по време на скока.

WB: От колко метра се скача и съответно колко време реално летиш преди да отвориш парашута си?
Зори:  В България се скача от около 3500-4000 метра. Преди да отвориш парашута си падаш около 40-60 секунди и след това летиш няколко минути докато се приземиш. Има места по света, които предлагат скокове от над 6000 метра, водят се височинни скокове и при тях вече е необходима специална екипировка и допълнително осигурен кислород за парашутиста.

WB: Ами ако не се отвори?
Зори: Отваряш запасен. Обикновено ме питат „Ами ако и запасния не се отвори?“ - ами логично е – умираш. Но парашута винаги се отваря.

WB: Налагало ли се е да прибягваш до нуждите на резервния парашут?
Зори: Все още не, но дори и да се наложи, всеки парашутист е подготвен за това още от първия скок.

WB: Разкажи ни за интересна случка там горе?
Зори: На третият ми учебен скок, още не бяхме достигнали необходимата височина за скок, когато мотора на самолета внезапно спря да работи и самолета започна да губи височина.  Докато се усетя, инструктора, който седеше до мен буквално ме изхвърли през вратата и държейки се за мен отвори веднага парашута ми. Иначе повечето ми „интересни“ случки са били на приземяването. Веднъж скочих от балон с топъл въздух, който се беше отдалечил на около 40 км от мястото на излитане, приземих се в едни ниви и се загубих. Трябваше да ходя 3 часа пеша докато стигна до населено място от където да ме вземат. Падала съм и на дърво, където най-страшното беше озверелите кучета, които ме чакаха долу докато пропадах през клоните.

WB: Състезаваш ли се? какво представляват състезанията?
Зори: Не се състезавам и нямам амбиция да го правя за в бъдеще. Скачам единствено за удоволствие. В България има хора, които го правят, като дисциплината в която участват е предимно целно кацане – да уцелиш 5 сантиметрово кръгче върху дюшек. По света се състезават и в други дисциплини, като “swooping” – развиване на много висока скорост в близост до земята при приземяване, или състезания по така наречения „релативен скок“, при който формация от няколко човека трябва да направи определени фигури по време на свободно падане. Има и други дисциплини, като freefly- вертикално падане надолу с глава, летене с wingsuit – крилат костюм, който забавя падането и с който се изминава много голямо разстояние и др.

WB: Скачала ли си извън България?
Зори: Да, скачала съм в Турция и Испания, мечтая да направя някой ден скайдайвинг пътешествие и да скачам от различни самолети.

WB: От къде си скачала, знам за самолет :)
Зори: Освен от самолет съм скачала и от тандемен парапланер. След като с пилота на парапланера набрахме достатъчно височина, се разкопчах от седалката и скочих. Това стана на Сопот. И както вече споменах съм скачала от топловъздушен балон, както и от мотоделта и мост.

WB: Кажи ни нещо за бейсджъмпинга. Ти скачала ли си?
Зори: Бейс джъмпинга е съвсем различен спорт. При него се скача от статични обекти, като скали, мостове, сгради, кули, антени. За да го практикува човек преди всичко трябва да бъде много, ама много добър скайдайвър. В този спорт отваряш на секунди разстояние от земята и поради тази причина нямаш запасен парашут, защото нямаш време за такъв. Там ако нещо се обърка – умираш. Това е един от най-опасните и смъртоносни спортове. Аз имам само един единствен такъв скок от Витиня.


WB: Какво ти дава летенето?
Зори: Свобода и усещане, че правя нещо повече от това, което природата ми е разрешила.

WB: Имаш ли други хобита?
Зори: През зимата се занимавам с Airboard (www.airboardbulgaria.com), това е нов за страната ни спорт, който видях от приятели бейс джъмпъри във Фейсбук. Така се запалих и реших да вкарам първите еърбордове в България. За една зима този спорт набра популярност и вече станахме доста хората, които се занимаваме с това. Представлява високоскоростно спускане с главата надолу по склона. Оказа се не просто спорт, а диагноза. :) От време на време се занимавам и с други неща, като парапланеризъм, спиидфлаинг, слаклайн, ролери, гмуркане.

WB: Кажи нещо на момичетата, които летяха с нас, четейки това интервю :)
Зори: Силно ви препоръчвам скайдайвинга против бръчки, не си давайте парите за безсмислени лазерни процедури по салоните! :)

Благодаря ти много за интервюто! :)

 




Галерия: