Божана Чалъкова - Бужи за Lost winter


Божана Чалъкова - Бужи за Lost winter
28.03.2012

“След няколко слаби зимни сезона, най-накрая тя дойде ... изгубената зима.
Lost winter е филмов проект, посветен на зимната планина и на всички хора, които намират хармонията, там горе.”     
 


Божана Чалъкова или както повечето хора я знаят - Бужи е винаги усмихната, лъчезарна много отдадена на това, което прави и без излишно напрежение тя ни е доказала, че е един от най-ярките примери за хората, намерили хармонията в планината.


WB: Разкажи ни малко за проекта, как започна всичко?

Бужи: Всичко започна миналия сезон с предишния ни проект Promise Land.Той се получи без предварителен план.Някак се срещнахме на връх Тодорка по случайност заговорихме се и се получи, защото имахме много желание. Тази зима обаче систематизирахме желанията, емоциите и силите, намерихме спонсори и направихме план за действие. Доста по целенасочено и организирано, със план за различни спотове, които да обиколим. Положихме доста доста труд, защото снимането има логистика, изчакване, катерене, координация. Не е просто да се пуснеш от някъде. Но като вече сработен екип нямахме пробеми. пообиколихме места..имаме още няколко идеи за трипове, които да направим. Като цяло е доста приятно, защото си с хора, които обичат това което и ти и мислите в една насока, генерираха се идеи...изобщо доста продуктивно и вложен много труд. Ще видим какво ще излезе накрая.

WB: Ти си единственото момиче в групата. Имала ли си критични моменти по време на каране или снимки?

Бужи: Това винаги ме е мотивирало да давам 100% от себе си. Било то да стигна първа на върха, да бия партина, да пусна линия или да направя някой дроп. Във всяко едно нещо гледам да съм наравно с останалите. Притеснявала съм се да не бавя и да не затрудявам момчетата. Не искам да се съобразяват с мен, а да съм рамо до рамо с тях. Мисля че успях да го постигна. Критични ситуации чак не съм имала. Миналата зима имаше един момент...Бяхме решили да снимаме в Гърция, планината Олимп. Трябваше да стигнем до заслона, където спахме две вечери. Условията докато изкачвахме бяха насрещен вятър със снеговълеж, студ и доста голяма денивелация. На гръб носих борда и огромен самар. Ходихме не повече от 3 часа, но тогава ми се плачеше. Точно това, че бях единствено момиче ми помогна да се стегна и да "издрапам" до горе. Даже не бях последна, горе долу по средата на групата. Момчетата ме надъхват доста и благодарение на тях прогресирам. Но те не могат да разберат за едно момиче колко е трудно да превъзмогне голямото 'шубе", от дроп, скок или линия, на нас винаги ни се струват два пъти по големи и страшни. Точно заради това ми липсва момиче в екипа, прогресът тогава ще е още по пълноценен и ще се дърпаме една друга. Да,определено ми се кара с момичета, надъхването се получава повече.

WB: Какво ти дава планината?

Бужи: Няма да казвам велики фрази от сорта : "планината е мой живот!", винаги са ми били много смешни. В планината съм себе си, това е. Щастлива съм и се чувствам на място. Дава ми различна перспектива и ме откъсва от ежедневието. Много я обичам, направо съм си влюбена в нея.

WB: Намери ли твоята зима този сезон?

Бужи: Тази година реших да не очаквам нищо, за да не остана разочарована. След последната зима бях готова на всякакви условия. Сезонът обаче се оказа прекрасен. От дете не бях виждала да вали толкова често. В такава пудра не съм карала от 2009 "Големия сняг", дъх не можех да си поема (буквално). Много се разглезихме и свикнахме постоянно да караме на нов сняг. Парадоксално на миналата зима обаче тази година пускахме главно гори, върховете "не работеха", защото всеки сняг идваше със силен вятър и всичко на по високите места беше отвято. Не се оплаквам разбира се, беше невероятен сезон.

WB: Ти участва и в миналия проект – Promise land. Разкажи ни за тази зима, която така и не се появи.

Бужи: Oнази зима се появи с пълна сила за мен. Най-интересната и наситена с различни приключения. Научих много, ходих на най-различни места и се запознах с доста интересни хора покрай снимане . Условията бяха всякакви...имахме малко пудра, много лед, кори, навявки и киша. Въобще опитахме от всичко и се научихме да караме на каквото имаме. Имаше един случай, в който подцених точно тези условия. Решихме да се включим в курса за планински водачи на Жоро "Черния". Преход от хижа Безбог до заслона на Тевно езеро. На втория ден снимахме един колар под малка Каменица. Предварително оглеждайки терена, снимки от прединия ден, преценявайки кога ще огрее слънцето за да разтопи кората избрахме линии. Моята триябваше да е с наи-добрите снежни условия. Поне така мислехме...Уви влизайки със скорост, осъзнах че е чист лед, даже кора нямаше....лед. На третия завой канта ми подхлъзна и паднах по гръб със 300км/Н и без никакъв шанс да спра се запътвах към скален масив - централно! Успях някак да се размина на см...от скалите. След като пуснах целия улей по дупе и гръб спрях едвам, извадих пикела и го забих да съм сигурна, сърцето ми щеше да изкочи. Когато се обърнах да видя следата си такава нямаше. Леда беше толкова твърд, непробиваем. Какаво научих: Не влизай на гръбен кант в улей (той все пак е доста по нестабилния) и не си мисли, че знаеш какъв е снегът. Колкото и да си гледал и умувал, никога не можеш да си сигурен. Равносметката от миналия сезон покрай снимането на Промис Ленд е че на всякакви условия може да се кара стига да имаш глава на раменете и да разсъждаваш, не просто да се суркаш. И да си с хора, на които имаш пълно доверие.

Благодарим ти Бужи за силните думи! Продължавай да бъдеш "Ти" и не спирай да правиш това, което те прави щастлива! Надявам се да мога да познавам повече хора като теб!

Екипа на WB




Галерия:
     
     
продуктова фотография на 360 градуса

лонгборд уроци